Още нещо за образованието в нашата страна

Posted on October 29, 2012


За постигане на някакво високо ниво на образованост сред младите хора,трябва единствено желание от самите тях.Никой няма да тръгне да им налива акъл на сила в главата.Както каза rbaleksandar те обаче предпочитат да се шляят на всякъде само не и да прочетат нещо.За тях училището е враг.До известна степен вина за това имат и самите учители,които предпочитат да не си трошат нервите убеждавайки ги колко е важно за тяхното бъдеще образованието. Но пък от своя страна и учителите имат оправдание-ниски заплати-за тези заплати заслужава ли си ?!? От там вината в политиците. В Бг. винаги е имало нещо сбъркано. Винаги се търси вината в някой друг.Един мой преподавател веднъж на първата лекция сподели,че не възнамерява да си дава зор и да ни юрка.Той каза :”Този който има желание да научи нещо,сам ще прояви интерес да се развива.На сила хубост не става.” Много вярно.От тук се прехвърлям към ВУЗ-овете.

Повечето отиват там за престиж-да вземем дипломата пък после ще му мислим. Това от една страна е добре за по съвестните студенти,които знаят за какво трошат пари-после поле за изява колкото искаш,че от инженери който преди дипломна защита си казват “20 минути срам,после цял живот инженер” аман вече.Но и за това мога да намеря оправдание. В моя университет /техническия/ мизерията е пълна.За провала на повечето “инженери” имат до голяма степен и обстановката в която се намираме. Дават се маса пари за семестриални такси,а уредите,които се предполага,че са от огромно значение за разбирането на материала, са по стари и то мен,да не говорим на колко от тях половината функции не работят и са “побългарени” къде с тиксо,къде с лекопласт,а някъде и на гадателски способности трябва да разчитаме за да си направим упражнението заложено в програмата за усвояване на материала. От друга страна бюрокрацията е голяма.

ОТ както съм отишла там, чакам за всичко-чакам да си дам парите на огромна опашка,докато секретарката пие кафе.Чакам за един подпис цял ден.Чакам да ме изпитат пак толкова,чакам да дойде доцентът забравил че в 8.00 има час с нас. Чакам 2 часа да мине “свободния час” за да отида в другия в който ме оставят и казват отивам за 5 мин до долу за кафе,а се връщат на края на втория час под предтекст,който не дори не се стремя да чуя. Като прибавиш и дъртите даскали които по един куп почивки трябва отдавна да се се отдали на пенсионерските си години,но вместо това седят и те тормозят всячески да научиш нещо което дори не ти трябва по нататък… Всички тези неща и още доста неспоменати карат един студент да си казва,че е на неточното място,в неточното време,неточния град и тнт… Изводът за мен е един-образованието куца с двата крака,но има предпоставки за тези който имат желание да не са просто невежи с диплома.

Американците (говоря за масата хора) все повече и повече затъпяват. И образованието им в училищата почва да пада. Всичко е до конторла, който правителството иска да наложи върху своите “овчици”. Не казвам, че сме тъпи, а и това с олимпиадите…Това си е специална подготовка. Тук също говорим за масата, а не за шепа хора. Факт е, че примерно можеш спокойно да си се прехвърлиш от един университет в друг… Вярно, трябва ти някакъв успех, но също така и “доброволно” дарение от няколко хиледарки (на това обикновеният българин си му вика рушвет, ама айде да сме по-академични ). Факт е също така (позовавам се на статистиката), че при нас е трудно да се влезе (поне на някои места), но почти винаги ти е сигурно завършването. Метода на фунията, както се вика. В Западна Европа действат така: пускат много хора и постепенно отсяват тези, които имат талант. При нас те пускат лесно (пак казвам – има и изключения), но студентският живот е песен и накрая завършваш…В развитите страни на е така. Това е и нашата грешка. За това и повечето кадри, които излизат от нашенски университети, са гола вода…

Другото, което е голяма мистерия за моят не чак толкова нагънат мозък, е следното: в чужбина университетите се ръфат само и само да докопат добри кадри и свестни специалисти. А тук пак обратното – гоним специалистите си (не може да се отрече – има страшно кадърни българи и това е доказано както и в БГ, така и в чужбина) и остава маса кадри, които си нямата никаква представа какво са следвали, как са завършили и какво искат да правят по-нататък с живота си.