Алхатекинската порода коне

Posted on May 5, 2011


Алхатекинската порода коне е с произход от Туркменистан, където се е превърнала в национален символ. Конете от алхатекинската порода са извесни със своята бързина и издръжливост на дълги преходи. Тези “златни коне” са добре адаптирани към сурови климатични условия на азиатските пустини, и се смята, че са една от най-старите породи коне в света. В момента по света има около 3 500 коне от алхатекинската порода, предимно в Туркменистан и Русия, но се срещат представители и в Европа, Австралия и Северна Америка.

Руснаците обожават тази порода и имат изградени много конюшни за отглеждане и разплод на расови коне от алхатекинската порода. Една от най-известните е конюшна Tersk разположена в северните части на планината Кавказ. Много коне са отгледани там и след това преместени в елитни конюшни в Дегистан. Други известни конюшни са Stuvropol, Shael, Chagorta и много ферми в Дегистан.
Характеристики на породата

Конете от алхатекинската порода са високи средно между 145 см. и 165 см. Цветът на кожата им златист или светло кафяв със специфичен метален блясък. Други цветове в които може да са оцветени са черен, червеникаво-кафяв, кремав, перлит и сив.

Алхатекинската порода се отличава с тънка и изящна глава с правилен или леко изпъкнал профил и дълги уши. Формата на очите им наподобява формата на бадем. Опашката и гривата им обикновено са редки. Дългият им гръб е леко мускулест и завършва с плоска задница от едната страна и дълга и изправена шия от другата. Освен това те притежават разлати рамене и тънка кожа. Тези коне имат силни и твърди, но изящни крайници. Те имат доста тънко тяло и предница с дълбок гръден кош. Структурата им е типична за коне родени да издържат на дълги разстояния. Конете от алхатекинската порода са пъргави и чувствителни и се славят с репутацията да са коне само за един ездач. Те са отлични коне за прескачане на препятствия.

Породата е издръжлива и е чудесно пригодена към суровите условия в Туркменистан, където се налага понякога да се издържа без вода или храна с дни. Това прави тези коне идеални за спорт. Породата има забележителна издръжливост за което говори и факта, че през 1935 година група от Турменистански ездачи е преминала разстоянието от Ашхабат до Москва, което е около 4000 км., за 84 дена. По време на този преход те преминават 376 км. през пустиня без вода. В края на прехода много от нечистокръвните коне не издържали на условията и умрели, доката почти всички коне от алхатекинската порода оцелели.
История на породата

Според някои, алхатекинската порода е била пазена в тайна от местни племена в Туркменистан. Местността където породата се появява за първи път, Туркменистанската пустиня Кара Кум, е скалиста, равна пустиня заобиколена от планини. Според други, тези коне са наследници на Монголски коне от 13-14 век.

Породата е много подобна на несъществуващата вече порода Туркоман, която се обитавала земи в района на днешен Иран. Някой историци смятат, че двете породи са различни издънки на една и съща порода. Спорен е въпроса дали арабския кон е произлязъл от тази порода или е неин прародител. Това е като въпроса за “кокошката и яйцето”. Най-вероятно всички тези породи Арабската, Алхатекинската и Туркоман произлизат от “ориенталски прототип” на диви прародители.

Племената в Туркменистан използвали тези коне за езда. Те селектирали породата и предавали родословието на конете от уста на уста. Те наричали породата “Аргамакс” и се грижели нежно за нея. През 1881, Туркменистан става част от Руската империя. Туркменистанските племената водели битки с Царя, но накрая загубили. Руският генерал Куропаркин, който отраснал с любовта към конете, основал ферма за отглеждане на коне от тази порода след края на войната, и дал сегашното име на породата – алхатанийска в чест на турменско племе което живеело в близост до оазис с името “Ахкал”. Руснаците отпечатва първата родословна книга през 1941 година, като включват в нея 287 жребци и 468 кобили.

Породата пострадала жестоко когато от СССР заповядали конете да се изколят за храна, въпреки, че местните отказвали да ги ядат. В един момент останали 1 250 коня и изтреблението им било прекратено. Правителството на Туркменистан сега използва конете като дипломатически подаръци, а също така организира търгове за програми за подобряване на породата.

В началото на 20-ти век, се правят опити за кръстосване на коне от чистокръвна английска порода с коне от алхатекинската породата с цел да се създаде коне за надбягвания на дълги разстояния. Резултата обаче не бил както се очаквало и новата порода не била така издръжлива както нейните родители и много от тези коне измрели в суровите условия на пустините в централна Азия по време на 4000 километровия преход от Ашхабат до Москва. След този преход комитета по родословие прекратило кръстосването и оставило за отглеждане само коне от алхатекинската порода.
Използване на конете от алхатекинската порода

Заради доброто си генетично наследство от древните породи, алхатекинската порода се използва за създаване на нови породи. Благодарение на естествения си атлетизъм, конете от тази порода се чудесни спортни коне подходящи за обездка, прескачане на препятствия, надбягвания и всестранна езда.

Чудесен пример за спортен кон от алхатекинската порода е жребеца “Absent” (в превод Отсъстващ). Този кон печели голямата награда за обездака на летните олимпийски игри в Рим през 1960 година, язден от Сергей Филатов. През 1964 година, отново на летни олимпийски игри проведени в Токио, печели индивидуален бронзов медал. А големия му триумф е на игрите в Мексико през 1968 година, когато печели златен олимпийски медал с ездача Иван Калита.