Опасности дебнат на пасището

Posted on April 19, 2011


Благодатен сезон за обилна паша на нашите любимци. Но могат ли наистина на воля да й се наситят?

Ливадите и пасищата в нашата страна често са заплевелени с отровни растения. Едни от най-срещаните са чемериката, бучинишът, рицинът, папратите, кукурякът, полският синап, балурът, къклицата, макът, татулът, хвощовете и др. Конете имат силно развито обоняние и при паша обикновено ги избягват, но те попадат в сеното, сламата, отсевките или силажа, когато фуражите са силно заплевелени. При отравяне с растения често се наблюдават общи остри симптоми: преди всичко възпаление на стомаха и червата и колики, по-късно – диария; угнетеност, обща слабост. Могат да се възпалят и бъбреците и пикочните пътища. Наблюдават се и нарушения в дейността на нервната система – неправилна походка и положение на тялото, треперене, понякога конвулсии, парализи, до загуба на съзнанието и летален изход. При поява на признаци на отравяне трябва бързо да се повика ветеринарен лекар. Отровните вещества в растенията най-често са алкалоиди (лудо биле, татул, чемерика, бучиниш, рицин, мак, тютюн и др.), гликозиди и сапонини (къклица, кукуряк, полски синап и др.), циангликозиди (цианогенни растения – млечки, глушина, звездан, лен, балур, суданка, овсига, полска детелина и др.), други токсини (папрат, хвощове и др.).

Лудо биле (беладона). Отравянето с лудо биле и татул се случва рядко на пасището поради неприятната им миризма и горчивия вкус. Когато заплевелена царевица и люцерна се силажират, те остават в силажа и се поемат от животните. Отровни са коренът и листата на лудото биле. Зениците силно се разширяват, конете буйстват, залитат, дишането е затруднено, явяват се колики, парализи.

Татул. Токсично е цялото растение, включително и семената. Отравянето протича остро и ако не се вземат навреме мерки, изходът може да бъде фатален. При отравянето с лудо биле и татул се правят стомашни промивки, дават се очистителни, инжектира се пилокарпин (0,08 – 0,1 г) като противоотрова, успокоителни.

Чемерика. Опасни за конете са бялата и черната чемерика. Отровни са целите растения, но най-силно коренищата. Конете стават неспокойни, появява се треперене и гърч, затруднено дишане, накрая парализа на дихателния център. Прави се стомашна промивка, инжектира се атропин, вътрешно се дава танин – 10 – 20 г, и др.

Бучиниш. Най-отровни са зелените плодове, докато стъблата и листата са по-малко опасни. При леко отравяне се наблюдават намален апетит и честа дефекация, при тежко състоянието на животното бързо се влошава. Може да настъпи смърт поради парализа на дишането. След стомашна промивка се дава танин вътрешно (10 – 15 г), след това активен въглен и очистително.

Рицин. Признаците се явяват 2 – 3 дни след приемането на семената. Появява се кървава диария, колики, изпотяване, повишаване на температурата до 40 – 41ºС, обща слабост. Дава се активен въглен, слиз от ленено семе, инжектират се хидрокортизон, сърдечни средства. При поглъщане на по-голямо количество може да настъпи и внезапна смърт без видими признаци на отравяне. Животните не трябва да се пускат да пасат на площи, които са били засети с рицин, след прибирането му.

Мак. Отровни са и полският, и градинският мак. Съдържа около 28 алкалоида (морфин, папаверин, кодеин и др.). Може бозаещите кончета да се отровят (потиснато дишане, сънливост, кома) от млякото, без майката да е проявила признаци на отравяне.

Къклица. Токсичен е сапунинът гитагин (съдържа се най-много в семената). Отравяне може да настъпи след хранене на конете със смески, в които има над 1,5% семена от къклица. Наблюдава се слюнкотечение, треперене, отслабване на сърдечната дейност. Острото отравяне след 1 – 3 дни завършва летално, ако не се вземат мерки. При хроничното животните трудно гълтат, повръщат и отслабват, урината е червеникава. Стомахът се промива, дават се очистителни, слиз от ленено семе, след това – мляко, яйца, животинска мазнина и др.

Кукуряк. Възможно е конете да пасат и от двата вида – черен и зелен, които са отровни. Наблюдава се повръщане, колики, нервна възбуда, гърчове, нарушена сърдечна дейност. Прави се стомашна промивка, дават се очистителни, инжектират се атропин, кофеин, успокоителни и др.

Полски синап. В семената се съдържа синапово масло, което е отровно за конете. Отравянето настъпва след продължително хранене с кюспе и шрот от синап, с концентриран фураж, с прясно окосен фураж, със сено или слама, в които има примеси от синап. При тежко отравяне след 2 – 4 часа се появява количен пристъп, повишена температура до 40°С, учестено дишане, пенеста течност от носа. Лечението е със стомашна промивка с танинов разтвор, дава се и танин вътрешно (10 – 15 г) като противоотрова, камфорово масло подкожно, 2‰ амоняк във водата за пиене и др.

Цианогенни растения. Циангликозидите са междинни съединения при образуването на белтъчните вещества в тези растения. Образуват се само при определени „стресови“ за растенията условия (и не служат за синтез на белтъци, а само се натрупват): при проливните дъждове и горещините след това, при рязко застудяване, при градушки, коситба и др. Отравянето се проявява със спазми, трудно дишане, ускорен пулс, накрая парализа на дишането. Протича бързо и навременната лекарска намеса има решаващо значение. Лекуването започва с венозно инжектиране на 20 – 30%-ов натриев тиосулфат (дава се едновременно и през устата 15 – 50 г) и 0,5 – 1%-ов натриев нитрит (и едновременно вътрешно 2 – 5 г в 1 л вода), 40%-ов разтвор на глюкоза, витамин В12 и др. При топло време болните животни се поставят във вода или главата им се облива със студена вода, или се разтрива с лед. Прави се и промивка на стомаха с 5%-ов калиев перманганат. Ако на пасището има изобилен растеж на звездан, росица, балур, медовица, суданка и др., не пускайте животните през време на бутонизацията и цъфтежа. Трябва да се дават на животните след прецъфтяването им, но не и ако са торени с азотни торове. Преди пашата може на конете да дадете сено. Не ги пускайте на паша и ако младите растения са по-ниски от 50 – 70 см. След около 2 месеца във вид на сено или силаж те са безвредни (без семената на глушината и фия). През пасищния сезон животните трябва да ближат брикети със сол с 10% съдържание на сяра. Не давайте зелени ленени растения, слама или кюспе от лен. Брашно или кюспе от лен сварете предварително минимум 10 минути.

Папрати. При конете по-често отравяния предизвиква орловата папрат. Отровните вещества при нея са в листата, докато при мъжката папрат са в коренището. Отравянето настъпва бавно – след 2–3 седмици, с разширение на зениците, изпотяване, повишена чувствителност, залитане и парализа на задницата, по-късно – и на предните части на тялото. Дават се очистителни, слиз от ленено семе, след това – витамин В1 венозно или подкожно, вътрешно бирена или хлебна мая и др. Фураж, който съдържа над 2% папрат може да се дава 10 – 15 дни, и след прекъсване от 1 месец – отново.

Хвощове. Отровни са различните видове: полски, горски, блатен, зимен, тинест хвощ. От всички животни най-често конете се отравят с тях след хранене със сено, което ги съдържа и по-рядко, когато пасат. Покрай реките ливадите се косят за сено и в тези райони често се наблюдава отравяне – главно с блатния и тинестия хвощ. При остро отравяне конете стават злонрави – при внезапни дразнения (шум, светлина, докосване) изпадат в гърч и падат на земята. Задницата постепенно се парализира – заемат кучешка стойка. Лекува се с даване на очистителни, след това – на натриев хидрокарбонат вътрешно, по 1 кг бирена или 0,4 кг хлебна мая 3 – 4 дни, витамин В1, натриев тиосулфат венозно и др.

Конете често се отравят и от лошокачествени плесенясали фуражи. Дори и в малки количества, те са опасни . Необходимо е правилно прибиране, изсушаване и съхраняване в сухи и проветриви помещения на фуражите. Купите сено и слама, които са на открито, трябва да са защитени от проникване на дъжд и сняг. Всяка партида фураж се проверява както за наличие на плевели, така и на плесени. Пресните зърнени фуражи като царевица, пшеница, ечемик, овес и др. не трябва да се дават за храна на конете. Понякога и малки количества от тях могат да станат причина за отравяне. Затова те трябва да престоят известно време (до 3 месеца) и тогава да се дават като пресен неферментирал зърнен фураж. Отровните растения на пасището се унищожават с хербициди или се окосяват преди цъфтежа, за да не се размножават. За да опазим конете, да не забравяме и за правилното съхраняване и използване на химичните отровни вещества за растителна защита, за борба с вредни гризачи и паразити, изкуствените торове и др.