Пат Парели: Най-добрият жребец – това е кастратът

Posted on April 8, 2011


Пат Парели: Най-добрият жребец – това е … кастратът

Вашата сигурност и тази на коня ви – ето какво стои на първо място в моята система. Докато не достигнете Четвърто ниво, не мога да ви гарантирам тази безопасност при работата с жребци. Ако все пак сте се решили на такава стъпка, помнете, че отначало е нужно самият вие добре да изучите предмета, а дотогава да оставите жребеца на мира. И все пак според мен най-добрият жребец това е … кастратът!

Недейте да смятате това мнение за превзето: аз лично съм виждал как копитото на жребеца разкъса гръкляна на жена (не успяха да спасят пострадалата). А един мой познат при работа с нервно жребче се лиши от два пръста на ръката си. И даже не се наемам да пресметна колко хора са били осакатени от зъбите на жребците (например, тези „хищници” обичат да се вкопчат в рамото и да повдигат своята жертва от земята). И аз доста често съм си патил от такива агресори.

Случвало ми се е да слушам за един племенен производител в Калифорния, живеещ в оградено с метална мрежа пасище, който извеждал жребеца направо в тесния обор, където за него привързвали кобилата. По този начин нито един човек, не се докосвал до него. Друг жребец, чистокръвна порода, който бил многократен призьор при скоковете, но не просто да го изведе в падока, а да се приближи до него можел само един човек – неговият коняр. Ако той отсъствал поради някаква причина, да се справят с жребеца можели само няколко смелчаци едновременно, които постоянно заплашвали животното с вили.

Животът се развива, затова днес конярите по целия свят са по-добре въоръжени за сблъсъци с жребците: камшици, вериги, намордници, защитни костюми. И все пак всяка година, особено по време на размножителния период, хората продължават да получават травми, а и да загиват след сблъсък с тези опасни същества.

Какво може да се каже за възможността да се справите с жребеца със сила? Може би това, че даже мечка-гризли често му отстъпва по време на схватката. А хората, пострадали от техните копита и зъби, уверено могат да кажат само едно: че те даже не са видели момента на нападението! Един миг – и те вече усещат върху себе си силата и мощта на челюстите на жребеца.

Много от вас ще приемат моите предупреждения за крайни. На нас, хората, е свойствено да мислим че: „ Е, това сигурно няма да се случи с мен!” На това аз ще отговоря така: нека по-добре собственикът на жребеца да ме счита за идиот и паникьор, отколкото отново да се чуе за поредната трагедия. Жребците са ОПАСНИ! Работата с тях изисква не просто ново ниво в моята система, но и съвсем различен подход.

В самата природа на жребеца е предопределено да стане лидер, той може люто да се бие за своето положение, при това нерядко до смърт. Всяка победа повишава либидото на жребеца, и той се чувства като суперкон: повече сили, храброст, желание да се сражава. Буйството на хормоните в неговата кръв може да се сравни само с мощта на ракетно гориво. Неговата „мъжка сила” се обуславя именно от този коктейл с адреналин и тестостерон.

Често ми задават въпрос – относително спокойният (на фона на другите) нрав на жребеца не е ли гаранция за това, че с него ще е по-лесно да се работи? Аз дори не казвам, че сред жребците е невъзможно да се намерят „приятни момчета”, но от друга страна, този, който разкъса гърлото на своята стопанка, също далече не е бил най-агресивният момък.

Да вземем за пример обикновен мъж. Съседите и приятелите го познават като тих и спокоен човек, образцов мъж и баща. Ето той излязъл на разходка със собствената си жена – и към неговата драгоценна половинка започнал да се „присламчва” някакъв случаен тип. Погледнете нашия тихичък човек внимателно: един миг – и ласкавият ветрец се превръща в ураган, торнадо, помитащо всичко на пътя си! Не си струва да си спомняме за разума и добрите маниери – това е банален животински инстинкт, присъщ на самеца, който присъства при всички животни, включително при хората. Покачване на адреналина – и пред вас е вече супермен!

Връщайки се към конете: с жребците може да се разбирате докато:

– те не са проявили интерес към кобили;
– не им стоите на пътя (както в прекия, така и в преносния смисъл);
– не заплашвате неговото положение на лидер.

Съществува мнение, че при някои жребци либидото е по-високо, отколкото при останалите. В това има доза истина, но много зависи от здравето на животното и условията, в които то бива отглеждано. Гладен и слаб жребец е къде-къде по-безопасен от сития и здрав жребец. И аз неведнъж съм бил свидетел на това, как закърнял нехранимайко, като се охрани се превръща в бълващ огън дракон.

Голямо влияние на характера на жребците оказва също така тяхното отглеждане, особено обкръжението, в което растат: с кобили, кастрати, с други жребци или в смесена общност. Според мен колкото по-необичайна е средата на съществуване и обществото, в което расте жребецът, толкова по-извратен става неговият характер. Особено ярко това се проявява при тези жребци, които нямат възможност да контактуват със себеподобни, а са принудени да общуват само с хора, които често съвсем не разбират езика на конете. Всички естествени опити на животното да завоюва авторитет се натъкват на агресия от страна на тези непонятни двуноги зверове, които го бият с камшици, слагат му вериги и намордници. Такива взаимоотношения не могат да доведат до нищо добро. Да вземем за пример престъпниците в затвора: много малко се разкайват и започват нов живот, повечето стават още по-зле в такава „благодатна” среда.

На жребците е необходимо да контактуват с други коне, изолацията и общуването само с човека няма да доведе до нищо добро. При това, когато не дават на жребеца регулярно да изпълнява своето предназначение, определено му от природата, той задължително става агресивен и тази неуправляема енергия ще се насочи към всеки срещнат от него кон.

Нека за момент да се опитаме да се поставим на мястото на жребеца. Вие сте изолирани от обществото на другите коне, няма с кого да общувате, няма от кого да се учите на добри маниери. Ежедневно водят „момичета” покрай вашия бокс, възникващото възбуждане не се реализира. Единствената радост е, ако ви поведат да се съвкуплявате. Но и тук всичко е предварително известно, кобилата е подготвена и завързана, всичко, което трябва да направите е да полетите върху нея и да изпълните „съпружеския си дълг”. И това е всичко. Никакво заиграване и подушване, ласки и ухажване. Жребеца е използван като машина за осеменяване на кобилата. Какво е хубавото в това? Според мен такова отношение довежда животното до много сериозни психологически травми.

Когато жребците общуват с други коне, те волю-неволю се учат на вежливо отношение. Ако те се държат грубо, зъбите и копитата на опонента бързо им показват, че такова поведение не е правилно. Решавайки да работите с жребци, вие трябва да си давате сметка, че те, както никой друг в конското общество, зависят от правилата на табуна. Подходът към тях изисква спокойствие и изключителен ум. Необходимо ви е да завоювате тяхното уважение без прилагане на сила, бързо да съобразявате, винаги да предвиждате и с една крачка напред да изпреварвате тяхната реакция така, сякаш четете мислите им.

И така, вие се срещате с него за първи път, той е ваш, този млад бандит, на който така му се иска, шегувайки се, да си откъсне парченце от вас. Всички собственици на млади жребци ми задават един и същи въпрос: „Е … и сега какво да го правя?!”

За начало следва да се приеме за сведение един факт: кончето просто си играе (на “Бодливчева”) и печели. Хвърля се – цапва – отскача. Наблюдавайте известно време поведението на животните в табуна, това забавление за тях е обичайно. И ако при това вие викате и проклинате жребеца, той е просто щастлив, тъй като си е спечелил допълнителни точки.

Наказанието няма да реши проблема. Ще ви се наложи да играете на „Седемте игри” (отделяйки особено внимание на „Бодливчева”), но с жребците трябва да бъдете особено предпазливи. Те не прощават унижението, затова вашата победа не трябва да накърнява тяхното самолюбие, иначе те просто ще се откажат по-нататък да играят с вас. Но даже и да ви се отдаде да достигнете известен успех с жребеца, не се възгордявайте. За тях е свойствено отново и отново да се опитват да заемат лидерско положение в табуна, затова може да настъпи „черен ден”, когато обученият питомник за един миг ще стане по-лош от нощен кошмар. Никога не трябва да се отпускате с жребеца!

Между другото, още веднъж за основната функция на жребците: много по-хуманно е да се кастрират, нали най-често те нямат необходимия достъп до кобилите. Повярвайте, неизразходваните хормони водят до стрес, депресии и лошо поведение. Аз предпочитам да работя с кастрати и кастрирам жребчетата, когато са на двуседмична възраст. Много специалисти в конезаводи предполагат, че толкова ранна кастрация се отразява на растежа на жребчетата. Изхождайки от своя опит, мога да ви уверя, че това не е така. Всички мои жребчета израстват като големи и красиви коне. Не чакайте, докато вашето жребче се превърне в жребец.

Работата с жребци изисква разум, самообладание и твърда воля. На малцина от ездачите и собствениците им се отдава да съчетават в себе си всички тези качества. Само две конни школи – испанската и швейцарският цирк Фреди Кни – са изключение от правилото. Там работят с жребци, използвайки именно това, че се отличават от другите коне, и аз не мога с възхищение да не отбележа, че жребците, намиращи се в умели ръце, са великолепно зрелище! Техните животни изглеждат спокойни и удовлетворени, искам да подчертая второто определение, тъй като в работата с жребци се подразбира не само възпитание на коня, но и приемане на неговия образ на живот и удовлетворяване на неговите потребности. Впрочем, конярите, предпочитащи естествените отношения с конете, винаги гледат на нещата първо от гледна точка на своите животни. Опитайте да погледнете на света с очите на своя жребец!

Източник: http://www.horsesclub.ucoz.ru