Всички коне са и малко хора

Posted on April 5, 2011


Модерният днес термин Natural Horsemanship (или съкратено NH) означава система от методи за работа или по скоро общуване с конете. Това название се е появило в САЩ сред любителите на уестърн ездата преди няколко десетилетия, бързо е намерило множество привърженици в САЩ и с течение на времето се е разпространило в Европа.

Увеличаване на популярността на NH

Кое обяснява бързото увеличаване на популярността на NH? Може би е просто мода. NH е една свежа струя в доста еднообразния свят на уестърна. Уестърн ездата до голяма степен е дефилиране на „каубойски” костюми и аксесоари. Всъщност, изкуството на ездата и общуването с коня остават на втори план. За никого не е тайна грубият (ако не и жесток) маниер на езда, приет в уестърна. Оттук се създава дефицит на дълбоко общуване с коня. Не е чудно, че идеите на NH бурно са се разпространили на такава благодатна почва.

В Европа изкуството на ездата има дълбоки исторически корени. Отношението към коня се е формирало векове, по един или друг начин в различните страни. Принципите, които са заложени в основата на Natural Horsemanship, така или иначе присъстват в конните култури на различните страни и не са „ноу-хау” в пълния смисъл на тази дума. Затова в Европа отношението към NH е скептично, и макар течението да е станало модерно, то има доста по-малко привърженици.

На какво се основава NH?

Natural Horsemanship няма единна школа и каквато и да е установена методика на работа с конете. NH по-скоро е философия на общуването с коня, формираща стил на мислене. Под нейната егида са се обединили съвършено различни хора – теоретици и практици на това направление, които използват в работата с конете различни подходи, но се опират на единни принципи, станали основа на метода NH.

Привържениците на този метод, преди всичко, изискват от човека (ездача) да преосмисли своето отношение към коня. Те приемат коня като личност, надарена със същите качества, както и човека, т.е. интелект, чувства, мисли. Оттук в общуването с конете стават важни такива понятия, като взаимното разбиране, взаимното уважение и доверие. Във вид на тезиси този принцип може да се опише така: „Ако искате да постигнете успех – уважавайте коня, вслушвайте се в него. Ако конят се държи „лошо” – той има причини за това. Намерете тези причини, отстранете ги, и поведението на коня ще се промени: той ще започне да ви уважава и ще ви сътрудничи доброволно, изпълнявайки командите.”

Зоопсихологията – основа на NH

Зоопсихологията като основа на NH също е послужила като причина за бързото разпространение на течението сред американските ездачи. Нека да си спомним, че съвременна Америка е „страна на психолозите”, където всеки, уважаващ себе си гражданин, поне веднъж в живота си се е обръщал към психоаналитик. Теорията на общуването с коня, основана на зоопсихологията, в такава атмосфера просто е била обречена на популярност.

В много статии и книги по NH подробно са описани едни или други модели на поведение на конете. Последователите на Natural Horsemanship внимателно изучават поведението на конете в табуна, моделите на „изясняване на отношенията” между конете, построяването на конската йерархия. Съществено внимание отделят на изучаването на „езика” на коня – езика на позите и движенията. Познаването на психологията на коня активно се използва в работата с него.

Повечето практически съвети в NH са насочени към моделиране на поведението на коня и на поправяне на едни или други недостатъци. При това, на човека се предлага да използва естествени модели и мотиви в поведението на коня. Примерно: със своето поведение в общуването с коня да имитира едни или други модели на конското поведение. Тогава конят разбира какво искате вие. Разбира се, не си струва да се приема всичко буквално, хората не са коне и общуването между хората и конете на „конски” език има своите естествени ограничения.

Един от основополагащите принципи на Natural Horsemanship, който се възприема от повечето треньори, е теорията на лидерството. Тя е построена отново на зоопсихологията. Теорията гласи, че по природа конят е стадно животно, всички коне в табуна се подчиняват на един водач, което означава, че за да започне конят доброволно да изпълнява командите на човека, той трябва да стане за коня същият този водач-лидер. Много конкретни методики, как да се постигне лидерство, се предлагат в книгите и статиите на тема NH.

Наказанията са отделен въпрос. Тук NH проявява голяма деликатност. Без наказания във възпитанието на коня (използва се именно термина „възпитание”, а не „тренинг”!) не може да се мине. Груби наказания, камшици и подобни сурови методи тук напълно се отхвърлят като жестоки и безсмислени. Всичко пак се подкрепя с психологически постулати.

И, накрая, снаряжението. В съзнанието на много хора, които са слушали за това течение, Natural Horsemanship е свързано със свободата на коня, езда без седло и юзди, и други „трикове”. В действителност спектърът на привържениците на NH (и постулатите) е много голям. Сред тях има такива, които въобще отричат необходимостта от езда и свеждат естествените отношения към общуване на човека и коня „от земята”. Естествени се признават общуването с коня посредством глас, ръце, тяло.
Но на здравомислещите поклонници на NH все пак им се налага да признаят, че не си струва естествените отношения да се приемат така буквално. Та нали, ако не биват яздени, в крайна сметка, конете ги чака една съдба – да станат на „вкусни консерви”.

Ако говорим сериозно, то философията на Natural Horsemanship признава различните „неестествени” приспособления за управление на коня, но само най-меките – оглавници, прости меки трензели, дълги поводи, а също и седло. Признава ги като зло, но неизбежно зло. Ако вие сте способни да не яздите коня или да го яздите без допълнителни средства (седло, юздечка и т.н.) – това е идеалът на философията на NH. Но повечето хора не могат да достигнат такова ниво…

Разбира се, по този въпрос много американски последователи на Natural Horsemanship се държат лукаво, нежелаейки да унищожат търговската привлекателност на теорията. Обърнете внимание, че под егидата на NH в САЩ работят много клубове и школи, които до вчера са били просто туристически бази или според нашите разбирания обикновени бази за даване на коне под наем. Модната табела „Natural Horsemanship School” привлича нови клиенти, но само малък брой фанатици са готови напълно да приемат идеите на NH и с години да търсят контакт с един единствен кон (и при това по-добре въобще да не го възсядат). Повечето клиенти искат просто да пояздят. За такива хора – малко психологически премъдрости плюс разходка на сговорчиво конче из красиви околности – и клиентът получава пълно удоволствие от посвещаването в модерните тайнства на Natural Horsemanship.

Какви са целите на опитомяването и обучението на коня в процеса на занятията съгласно философията на Natural Horsemanship? Този въпрос аз съзнателно оставих в края на раздела за принципите на NH. Привържениците на NH принципно не са съгласни с тренировката на конете заради преследване на резултат, в това число и спортен. След прочитане на многочислени статии по тази тема в мен, обаче, се оформи впечатлението, че привържениците на NH работят с коня предимно заради намиране на общ език с него. Конят разбира човека, изпълнява всички негови команди без принуда, без твърди средства на въздействие и без специално снаряжение – това са главните резултати, за които разказват последователите на NH. Получава се, че постигането на контакт и взаимно разбиране в общуването с коня всъщност е целта на целия метод Natural Horsemanship. Каквото и да е практическото приложение на това взаимно разбиране, освен получаване на взаимно удоволствие от общуването, очевидно не се предвижда от теорията на NH.

Бащата – основател Пат Парели

Основател на официалното наименование Natural Horsemanship е американецът Пат Парели – талантлив човек, притежаващ добро „усещане за коня”. Именно той първи е събрал аналогични методи и подходи в някакво общо направление и е започнал усилено да го рекламира. На 17 години Пат Парели бил изцяло увлечен от родеото и скоро, завоювайки една от шампионските си титли, започнал да се замисля за своята по-нататъшна кариера. Пат избрал професията на треньор на млади коне. Наистина, както и много други треньори, не го е устройвал финансовият резултат от тази дейност, но от друга страна, по това време Пат вече бил намерил себе си в общуването с коня… Парели бил на кръстопът…

Вероятно той щял да си остане обикновен треньор, ако не били двама души – музикантът и майсторът по източни бойни изкуства Тони Ернст и треньорът-специалист по „нетрадиционни” методи на работа с коне на основата на физиологията и зоопсихологията – Трой Хенри. От Тони Ернст Парели се научил на самодисциплина, самоконтрол и на изкуството на владеене на своето тяло. Трой Хенри му помогал да разбере психологията на коня и неговите емоции не само като животно, но и като партньор на човека в работата. Трой имал непоносимост към хората, които за разлика от него били неспособни да разбират коня, но в Пат Парели той видял последователя, способен да приеме неговите повече от оригинали идеи, и започнал да „посвещава” Парели в своя свят на виждания за коня.

Едно от най-големите разочарования за Пат Парели като треньор бил моментът, когато подготвеният от него кон отивал при своя собственик. Парели искрено преживявал, наблюдавайки как собствениците, неразбирайки, неговия подход към коня, разрушавали всичките му постижения. За няколко месеца подготвеният от него кон се превръщал в своенравно животно, което не се подчинявало на своя ездач. Така възникнала идеята за създаване на собствена школа, в която да се извършва не само подготовка на коня по метода на Пат Парели, но и да започне да се обръща голямо внимание на работата със самите ездачи, на формирането в тях на кардинално нов поглед върху работата с коня.

В началото на 80-те години на миналия век при Парели се появили първите последователи, които помолили „да ги въведе в правия път” и да ги научи „да разбират коня”. 25 години след началото на работата Пат Парели създал собствена школа. За своите ученици той предложил програма за подготовка на 10 нива. Основен акцент в програмата се прави върху такива понятия, като разбирането на поведението и „постъпките” на коня. Всички други програми, появили се по-късно, така или иначе носели в себе си принципите, декларирани за първи път от Пат Парели.

Чудесата на Монти Робъртс

Ако на Пат Парели приписват създаването на направлението „NH”, то истински първооткривател на метода на „естествените отношения” все пак си струва да се назове друг американец – Монти Робъртс. Заради неговия уникален метод на възпитание на конете неговите съотечественици го наричат „Човекът, който слуша конете”.

В средата на 90-те години на миналия век Монти Робъртс откри света на любителите на конете. Тогава видеозаписи на демонстрации на Робъртс обиколиха целия конен свят. В шоуто на Монти Робъртс са достатъчни 30 минути за установяване на контакт с млад кон, току що взет от табуна. Само за 30 минути – и „дивакът” послушно върви след човека. Това е патентованият метод на Монти Робъртс „Join-Up” (в свободен превод „Единение”) в действие. Методът идеално съответства на понятието „NH”, въпреки че самият автор не прилага този термин в своята работа.

Монти често говори, че целта на неговия живот е – „да направи така, че светът да стане по-добър и за конете, и за хората”. Заради това с неукротима енергия и ентузиазъм той всяка сутрин сяда в седлото и заминава далеч от дома, за да „слуша” конете. Преди повече от 40 години в Невада Монти Робъртс започнал да „слуша конете” и по-точно да изучава тяхното поведение. Това били диви мустанги, непознаващи човека. Наблюдавайки тяхното поведение с часове, той постепенно започнал да разбира езика на позите и движението на телата, с помощта, на които конете общували помежду си. Тогава в него се зародила идеята за създаване на партньорство между коня и човека в процеса на тяхното общуване, на което той дал название „Join-Up”.

След наблюденията на дивите коне Монти Робъртс се върнал в семейната ферма, в която неговият баща се занимавал с подготовката на млади коне. Робъртс погледнал на работата на баща си с нови очи и видял, че най-често, ползвайки традиционни методи, баща му „пречупва” младите коне. Използвайки създадените от него самия принципи „Join-Up”, Монти Робъртс започнал да внася изменения в традиционната методика на подготовка на конете. Първите успехи Робъртс постига в съревнованията в уестърн стил и по-късно е поканен в Холивуд в качеството си на каскадьор, дубльор и постановчик на конни трикове. Той е работил с такива звезди, като Елизабет Тейлър и Джеймс Дийн.

Обаче самият Монти свързвал своето бъдеще именно с подготовката на младите коне, и скоро той започва успешна кариера на треньор на състезателни коне. През 1966 г. Робъртс открива собствен треньорски център. Работейки заедно със своята съпруга, Пат Робъртс, Монти в течение на 18 години държи титлата на най-успешния треньор на двугодишни коне в Холивудския парк. И сега стените на офиса на Робъртс са украсени с почетни грамоти, изрезки от вестници и други свидетелства за успехите през годините.

До 80-те години Монти Робъртс тихо живял своя живот. Той заедно със своята съпруга тренирал състезателни коне, отглеждал деца – 3 свои и 47 приемни, – обирал лаврите по време на състезания. За него и за неговите методи се знаеше малко. Едно пътуване променило всичко. Кралицата на Великобритания Елизабет II, страстна любителка на конете, узнала за уникалните резултати на американския треньор. Елизабет II поканила Робъртс в Англия и предложила да организират демонстрации, на които той да покаже в действие своя патентован метод „Join-Up”. Монти се съгласил, и Елизабет II била толкова впечатлена от видяното, че предложила на треньора да напише книга за своя уникален метод.

Книгата под заглавие „Човекът, който слуша конете” излязла през 1996 г. и направила Монти Робъртс известен в целия свят. Изданието имало тираж 5 000 000 екземпляра. По-късно били заснети документални филми за Монти Робъртс и неговия метод, които се показвали по BBC. Неговият метод бил наричан „нов път в общуването с коня”. Днес Монти Робъртс, макар и да казва, че „се е оттеглил”, продължава да демонстрира своя метод по целия свят, превръщайки в свои поклонници все нови и нови любители на конете.

Колко школи „NH” има по света?

Аз подробно се спрях на Пат Парелли и Монти Робъртс като на личности, известни даже на тези, които нямат никаква представа за Natural Horsemanship. Всъщност учители и теоретици в това направление има много повече.

Между Пат Парели, Монти Робъртс и другите често има малко общо, но всички те са обединени в едно направление Natural Horsemanship, така, както акупунктурата, хомеопатията и мануалната терапия, са обединени в понятието „нетрадиционна медицина”. В изобилието на идеи NH човек лесно може да се обърка, но от друга страна от всеки метод може да се почерпи нещо интересно, а след това да се избере един учител, най-близък до вас, и да се следва неговия метод за намиране на общ език с коня.

Що се отнася до школите или клубовете, работещи в стил Natural Horsemanship, то те са доста по-малко, отколкото може да ви се стори на пръв поглед. И тук най-добре е да се ориентирате към известни имена, като Пат Парели. А ако се говори за многочислените американски клубове, за безбройното количество адреси, които „висят” в интернет, то аз вече споменах за тези чудесни трансформации от обикновено туристическо ранчо в модни клубове. Не искам лекомислено да определям всички центрове, но в много от случаите собствениците на конни туристически бази просто успешно използват модната търговска марка „NH”, поставят връзки на много посещавани сайтове, свързани с „NH” и увеличават по такъв начин клиентите, мнозинството, от които се ориентират много слабо в конните теоретични направления и премъдрости.

Наистина ли това е толкова ново?

Нека за малко да се отвлечем от словоблудството около естествените отношения, уважението и прочие красиви понятия и да си зададем простия въпрос: „А толкова ли са нови всички тези принципи, в частност в Русия?”. Не е нужно да се ровим в дебели исторически книги и в запасите от своя практически опит, за да се убедим, че това, общо взето, съвсем не е ново.

Ако се говори за работа с кон на основата психологически знания, то изследвания в тази област се правят отдавна. Още в ХIХ век някои европейски учени изучавали психологията и интелекта на коня и се опитвали да преразгледат методите на неговото възпитание. Докато пишех тази статия случайно ми попадна в ръце трудът „Зоопсихологията като база за обучението на коне”. Трудът е написан от руския офицер-кавалерист, учен-зоотехник Ф.А. Любимов през 1936 г. През 1937 г. авторът е бил репресиран и статията много години е лежала в архивите на семейството на автора и едва миналата година е „видяла бял свят”. В близко време се планира издаване на тази обемна статия във вид на отделна брошура, а копия и сега вече се намират в Музея по коневъдство към Московския селскостопански институт „Тимирязев”.

В този труд с повече от 60-годишна давност аз открих такива извадки.
”По въпросите на възпитанието и още повече по въпросите на обездката на коня, т. е. подготовката му за определена работа, има многотомна литература; в продължение на векове за експлоатацията на коня са възниквали и възникват специални школи за езда, обездка и дресура на коня, обаче и теорията, и практическото й прилагане до днешно време се основават изключително на похвати и средства на насилствено принуждение към автоматично усвояване от коня на предявяваните му изисквания”. „По природа конят е животно с добър нрав, но под влияние на жестокото отношение се наблюдават сред конете не само зли, но и злопаметни към определен субект”.

„Животните често са наричани безсловесни, но това може да се признае за правилно само от гледна точка на човешкото понятие за реч: животните не говорят така, както го прави човекът. От друга страна животните имат на свое разположение възможности да обменят помежду си звуци с различна продължителност, оттенъци и тонове, имащи определени значения: призив, молба, предупреждение за опасност, заплаха, успокояване, изразяване на приятно и неприятно, – тоест ползват почти същия запас от звукови изрази, с каквито е разполагал праисторическият човек”. „Прилагането на наказания може да се използва само в случаи, когато обучаващият напълно се увери в съзнателното нежелание на обучаваното животно да изпълнява неговите изисквания вследствие на каприз (упорство). Като мерки за наказание могат да служат: рязко повикване, назидателен тон, въже”. Работата завършва с подробно разписана методика за обучение на млади коне на основата на познаването на тяхната психология. До голяма степен тези препоръки кореспондират с методиките на същия Пат Парелли.

На професионалните спортисти и просто на любителите на конете са добре известни много „трикове” , които в теорията на Natural Horsemanship потрисат въображението. Спомнете си, вие самите не сте ли учили коня да приближава към вас на ливадата, вие не сте ли се разхождали с него по поляната, не сте ли го яхали без всякакви приспособления? Не сте ли яздили само с един оглавник и не сте ли разбирали коня без думи? Теорията на лидерството, разбирането на психологията и поведението на коня – ние отдавна прилагаме всички тези методи. Отговорете на такъв прост въпрос: защо вие не подхождате към коня отзад? Защото отзад са го нападали вълците, у всеки кон в дълбините на неговото подсъзнание дреме инстинкт, говорещ, че отзад може да се прокрадва само враг, носещ смърт. Затова той удря всички, които подхождат отзад. Ето ви и зоопсихоанализа с прилагане на практика!

Заслугата на американците-прародители на „NH” – е в това, че те са обобщили съществуващите векове знания и са измислили добра търговска марка – „NH”. Т.е са подали на света на любителите на конете стари знания в нов модерен сос.

Автор: Владислава Смирнова

Източник: http://www.horseclub.ucoz.ru