Логиката на конете

Posted on March 31, 2011


Логиката на конете
Да се наблюдава добра тренировка на коне е досадно нещо. Изглежда сякаш нищо не се случва. Много хора се впечатляват от тренировъчни методи, които не са нищо повече от серия атаки върху коня, защото има драматизъм в тях. Но физическото доминиране над коня няма да го научи на нищо. За тренировката на коня е необходима умствена, а не физическа сила. Тренирането на конете започва с разбирането как работят умовете им. Трябва да сте наясно кое има логика за коня. Умът на коня не работи като вашия. Той не прави връзка между събития или поредица от действия по начина, по който ние мислим, че дадени неща имат връзка. Затова, за да обучите коня, трябва да знаете как работи логиката му и да базирате тренировките върху нея. В хранителната верига конете са от животните, които стават плячка за хищниците. В нея те заемат неизгодна позиция и осъзнават това. Очите им са разположени странично на главата, за да виждат опасността от всички посоки. Когато доближаваме коня, той няма представа какви са нашите истински намерения. Той може само да наблюдава действията ни и да преценява дали е безопасно да остане на място или по-безопасно да избяга. Когато голяма котка приближи група газели като ловуващо животно, цялото стадо се опитва да побегне и да се спаси, докато една от тях не бъде убита. След успешния лов опашката на котката се спуска надолу, а мускулите й се отпускат. В този момент тя може да отнесе плячката си, минавайки директно през стадото, а газелите просто да продължат да си пасат. Езикът на котешкото тяло се променя от напрегната и предупреждаваща за нападение поза, която им съобщава „има ловец сред нас”, в по-отпусната и незаплашителна поза, която просто им казва „сред нас се разхожда котка”, а стадото реагира по съответния начин. Затова първата ви задача по комуникация при тренировките е да накарате коня да ви приеме спокойно като „разхождаща се сред стадото котка”, а не като „ловуваща сред стадото котка”. От гледна точка на конската логика не бихте искали да ви приемат като нападащ хищник. Следващата ви комуникационна задача, след като конят кротко ви е приел в своето „стадо”, е да бъдете контролиращия кон в стадото. Жребците не водят стадото. Те се интересуват само от това кой ще получи следващата кобила. Контролът и вземането на решения се осъществява от кобилата водач. Тя командва стадото чрез езика на тялото, който е ясен за останалите коне. В имението „Мередит” караме конете да ни приемат като част от „стадото”, след което използваме езика на тялото, за да привлечем и задържим вниманието им, играейки ролята на кобила водач. Най-напред използваме езика на тялото на конете за игра, след това го използваме, за да получим и задържим вниманието им. Тук вече можем да добавим език на тялото, създаващ коридор от напрежение, който започва да оформя поведението им. Създаваме желаните форми от земята, след това прехвърляме концепцията за коридорите и формите при работата от седло. Когато това се направи по правилния начин, цялата система е много логична за коня. Няма нужда от физически ограничения или наказания, а конят никога не се чувства „нападан”. Нека ви дам пример за погрешни схващания при тренировките, когато хората заменят логиката на конете с тази на човека. Когато конят е уплашен или обезпокоен, той става напрегнат и главата му се вдига. Според човешката логика, за да се създаде желаната форма (стойка с наведена глава), трябва само да вържете главата на коня надолу, докато той “схване”. Но ако конят е напрегнат поради факта, че тренировъчните методи са плашещи или го объркват, това само ще влоши нещата. От гледна точка на логиката на конете, връзването надолу е просто друга заплаха или атака. Ако още в началото техниката на треньора е логическа за коня, така че той да остане спокоен, накрая главата и вратът му ще придобият желаната форма без нуждата от механична намеса. Хората, които тренират конете като им дават задачи, а след това ги наказват по някакъв начин, ако те не ги „схванат”, са поели грешния път. Те вярват, че учат коня на урок. Но конят приема „наказанието” им единствено като атака и заплаха. Реално нищо не се научава. Борейки се с коня, единственото на което можете да го научите е, че най-големият и най-лошият печели. Не давате на коня никакви указания как да прави нещата методично и логично. За треньорите е важно също така да осъзнаят, че конете не разбират или разпознават чувствата на хората. Но нашите човешки чувства често създават конфликти за нас и нашите коне. Ако при тренировките не планираме действията си предварително, те ще бъдат водени от чувства и инстинкти. Тъй като човекът е естествен хищник с инстинкт за борба, първото нещо, което младежите правят изправени пред поражение е да се бият. А колкото по-уплашени са те, толкова по-склонни са за бой. Когато хората се престарават пред останалите, позирайки, че се справят с този голям и опасен кон, много често това е защото се страхуват да не се разбере, че всъщност нямат контрол. Тренирането е като поглъщането на голямо кълбо от връв. Невъзможно е да го погълнете наведнъж. Но ако това става сантиметър по сантиметър, разбивате задачата на много по-малки части, ще се получи по-лесно. Да получите вниманието на коня е първата хапка от връвта, която наричаме трениране. Повечето погрешни схващания относно тренирането идват от факта, че хората се опитват да погълнат много голямо парче от тази връв. Трябва да напредвате стъпка по стъпка като използвате методична серия от действия, за да привлечете вниманието на коня и да го насочвате без да го заплашвате или нападате. Тренирането на коня е свързано с умствено надмощие над него, а не физическо. Трябва системно да му показвате новите форми и задачи по начин, който е логичен за коня според неговите природни инстинкти, а не вашите човешки инстинкти и логика. Автор: Рон Мередит Източник: http://www.horses-and-ponies.com Превод: Смилена Друмева