Видове постел за коне – за и против

Posted on February 22, 2011


Видове постел – за и против

Съществуват няколко вида постел, използван за покриване на пода на боксовете на конете, всеки от които има своите плюсове и минуси. Традиционно популярна и икономична е сламата, много собственици на коне предпочитат да я използват, защото тя безспорно е най-топла, мека и леко пропуска влагата. Тя се намира лесно, въпреки че в дъждовни години може да стане дефицитна. За конете най-добре подхожда пшеничната слама, която не е толкова ядлива, като ечемичената и овесената, които освен това съдържат осили, а това е опасно, ако попадне в очите или пък води до дразнене на кожата на коня.

Сламата има предимство, че от нея може по-лесно да се избавите отколкото от някои други видове постели: можете да я изгорите (в безопасно място далече от конюшнята, плевните със сено и др.) или да сключите договор за доставка на изкуствени торове от растителни отпадъци за отглеждане на гъби. Основният недостатък на сламата е в това, че в нея може да има много прах или гъбични спори, които предизвикват при някои коне алергия, водеща до респираторни заболявания. Това от своя страна може да окаже влияние на работоспособността на коня вследствие на кислородна недостатъчност. Първи признак за подобен проблем е кашлицата.

Понякога е трудно да се намери слама, опакована в неголеми бали, особено ако там, където живеете няма търсене на бали от стария тип. Големите бали с тегло половин тон трудно се отместват и често няма къде да се съхраняват, като това най-вече се отнася за тези, които имат по един-два коня. За добър дебел сламен постел, предназначен за бокс с нормални размери, е достатъчно да се разстелят четири малки бали слама наведнаж и ежедневно да се добавя по половин бала или повече в зависимост от времето, което конят прекарва там.

След сламата най-популярни в наши дни, вероятно са дървените стърготини. При правилно боравене те осигуряват чистота и хигиена на постела, който конете не ядат. В стърготините няма спори, и ако в тях няма и прах, то те са добра алтернатива на сламата особено за коне с всякакви видове респираторни заболявания. Но и стърготините също имат свои недостатъци. Трудно е да се избавите от тях, те гният бавно и не може да ги разсипете по земята. Мокрите стърготини са много по-тежки, особено в сравнение със сламата. Освен това, съществува възможност за попадане в тях на странични тела, стъкла, гвоздеи или трески, въпреки че това не може да се случи при качествени стърготини. Стърготините могат да съдържат химикали, с които са обработвани дърветата, и това може да предизвика при някои коне раздразнение на кожата или заболявания на копитата.

За разлика от сламата, която съдържа въздух, стърготините бързо се уплътняват. Затова постела от стърготини не е така топъл както сламения и е по-неприятно да се лежи върху него, освен това стърготините са подвижни, затова лесно може да се окажете на гол под.

Конопената плява е сравнително нов и съвършено натурален продукт. Тя е особено добра за отглеждане на коне, имащи алергия към прах и освен това е изключително хигроскопична: по този показател тя е четири пъти по-добра от стърготините и дванадесет пъти от сламата. Първоначалното застилане на постела е по-скъпо от всичко друго, за бокс с нормални размери отиват около осем чувала, но впоследствие нейното използване е много икономично. Седмично е достатъчно да се добавя само по половин до един чувал. При първоначалното застилане на постела трябва да се полее с маркуч или лейка, за да се активизират нейните всмукващи качества.

Конопът натрупва течностите в неголеми топки в долния слой на постела, примерно както пълнежа при котешките тоалетни. Горният слой при това остава сух. Работата при такъв постел е малко, тъй като цялото почистване се свежда до регулярно събиране на твърдите отпадъци и изравняване на горния слой с вила. Влажните топки се препоръчва да се махат всеки пет – десет дни в зависимост от коня. Конопеният постел е удобен за използване по метода на дълбокото попиване.

Още един голям плюс на конопа е това, че той изгнива и се превръща в тор само за пет – шест седмици и, следователно, можете лесно да се избавите от него. Единствен недостатък, освен високата цена, е неговата флуидност (частиците са по-малки и по меки от стърготините), поради което е доста трудно да се натрупат край стените.

Късчетата хартия не прашасват, затова често се прилагат при отглеждане на коне, страдащи от алергии към слама или респираторни заболявания. Все по-често започват да я прилагат при отглеждане на състезателни коне, които се съревновават в многобоя и прескока, тъй като техните бели дробове трябва по възможност да се пазят от прах. Хартията е по-евтина от стърготините, но от друга страна тя се цапа по-бързо от стърготините и сламата. Хубаво е това, че тя тежи малко и съхранява добре топлината. Само че често се произвежда от печатни издания и може да остави петна по козината на конете, най-вече сиви на цвят, което води до допълнителни разходи за собственика или коняра. Освен това при ветровито време е трудно да се задържи купчината нацапана с тор хартия. Нормата на потребление на този вид постел е три чувала на седмица.

Торфеният мъх може да се използва за постел в местата, където лесно може да се намери. Обикновено той се продава в пластмасови чували. И той има своите силни и слаби страни. Мъхът е достатъчно мек, не се яде и лесно можете да се избавите от него. Но все пак основното му предимство пред другите постели е сигурността: при пожар той не пламва като клечка кибрит. От друга страна е скъп, тежи много, бързо подгизва и се спластява, ако не го изтърсвате често и не събирате тора, при това той е с тъмен цвят и затова е трудно да се определят мокрите места.

Източник: http://www.horsesclub.ucoz.ru