Всички коне са и малко хора – Част I

Posted on February 18, 2011


Всички коне са и малко хора – Част I

Модерният днес термин Natural Horsemanship (или съкратено NH) означава система от методи за работа или по скоро общуване с конете. Това название се е появило в САЩ сред любителите на уестърн ездата преди няколко десетилетия, бързо е намерило множество привърженици в САЩ и с течение на времето се е разпространило в Европа.

Увеличаване на популярността на NH

Кое обяснява бързото увеличаване на популярността на NH? Може би е просто мода. NH е една свежа струя в доста еднообразния свят на уестърна. Уестърн ездата до голяма степен е дефилиране на „каубойски” костюми и аксесоари. Всъщност, изкуството на ездата и общуването с коня остават на втори план. За никого не е тайна грубият (ако не и жесток) маниер на езда, приет в уестърна. Оттук се създава дефицит на дълбоко общуване с коня. Не е чудно, че идеите на NH бурно са се разпространили на такава благодатна почва.

В Европа изкуството на ездата има дълбоки исторически корени. Отношението към коня се е формирало векове, по един или друг начин в различните страни. Принципите, които са заложени в основата на Natural Horsemanship, така или иначе присъстват в конните култури на различните страни и не са „ноу-хау” в пълния смисъл на тази дума. Затова в Европа отношението към NH е скептично, и макар течението да е станало модерно, то има доста по-малко привърженици.

На какво се основава NH?

Natural Horsemanship няма единна школа и каквато и да е установена методика на работа с конете. NH по-скоро е философия на общуването с коня, формираща стил на мислене. Под нейната егида са се обединили съвършено различни хора – теоретици и практици на това направление, които използват в работата с конете различни подходи, но се опират на единни принципи, станали основа на метода NH.

Привържениците на този метод, преди всичко, изискват от човека (ездача) да преосмисли своето отношение към коня. Те приемат коня като личност, надарена със същите качества, както и човека, т.е. интелект, чувства, мисли. Оттук в общуването с конете стават важни такива понятия, като взаимното разбиране, взаимното уважение и доверие. Във вид на тезиси този принцип може да се опише така: „Ако искате да постигнете успех – уважавайте коня, вслушвайте се в него. Ако конят се държи „лошо” – той има причини за това. Намерете тези причини, отстранете ги, и поведението на коня ще се промени: той ще започне да ви уважава и ще ви сътрудничи доброволно, изпълнявайки командите.”

Зоопсихологията – основа на NH

Зоопсихологията като основа на NH също е послужила като причина за бързото разпространение на течението сред американските ездачи. Нека да си спомним, че съвременна Америка е „страна на психолозите”, където всеки, уважаващ себе си гражданин, поне веднъж в живота си се е обръщал към психоаналитик. Теорията на общуването с коня, основана на зоопсихологията, в такава атмосфера просто е била обречена на популярност.

В много статии и книги по NH подробно са описани едни или други модели на поведение на конете. Последователите на Natural Horsemanship внимателно изучават поведението на конете в табуна, моделите на „изясняване на отношенията” между конете, построяването на конската йерархия. Съществено внимание отделят на изучаването на „езика” на коня – езика на позите и движенията. Познаването на психологията на коня активно се използва в работата с него.

Повечето практически съвети в NH са насочени към моделиране на поведението на коня и на поправяне на едни или други недостатъци. При това, на човека се предлага да използва естествени модели и мотиви в поведението на коня. Примерно: със своето поведение в общуването с коня да имитира едни или други модели на конското поведение. Тогава конят разбира какво искате вие. Разбира се, не си струва да се приема всичко буквално, хората не са коне и общуването между хората и конете на „конски” език има своите естествени ограничения.

Един от основополагащите принципи на Natural Horsemanship, който се възприема от повечето треньори, е теорията на лидерството. Тя е построена отново на зоопсихологията. Теорията гласи, че по природа конят е стадно животно, всички коне в табуна се подчиняват на един водач, което означава, че за да започне конят доброволно да изпълнява командите на човека, той трябва да стане за коня същият този водач-лидер. Много конкретни методики, как да се постигне лидерство, се предлагат в книгите и статиите на тема NH.

Наказанията са отделен въпрос. Тук NH проявява голяма деликатност. Без наказания във възпитанието на коня (използва се именно термина „възпитание”, а не „тренинг”!) не може да се мине. Груби наказания, камшици и подобни сурови методи тук напълно се отхвърлят като жестоки и безсмислени. Всичко пак се подкрепя с психологически постулати.

И, накрая, снаряжението. В съзнанието на много хора, които са слушали за това течение, Natural Horsemanship е свързано със свободата на коня, езда без седло и юзди, и други „трикове”. В действителност спектърът на привържениците на NH (и постулатите) е много голям. Сред тях има такива, които въобще отричат необходимостта от езда и свеждат естествените отношения към общуване на човека и коня „от земята”. Естествени се признават общуването с коня посредством глас, ръце, тяло.
Но на здравомислещите поклонници на NH все пак им се налага да признаят, че не си струва естествените отношения да се приемат така буквално. Та нали, ако не биват яздени, в крайна сметка, конете ги чака една съдба – да станат на „вкусни консерви”.

Ако говорим сериозно, то философията на Natural Horsemanship признава различните „неестествени” приспособления за управление на коня, но само най-меките – оглавници, прости меки трензели, дълги поводи, а също и седло. Признава ги като зло, но неизбежно зло. Ако вие сте способни да не яздите коня или да го яздите без допълнителни средства (седло, юздечка и т.н.) – това е идеалът на философията на NH. Но повечето хора не могат да достигнат такова ниво…

Разбира се, по този въпрос много американски последователи на Natural Horsemanship се държат лукаво, нежелаейки да унищожат търговската привлекателност на теорията. Обърнете внимание, че под егидата на NH в САЩ работят много клубове и школи, които до вчера са били просто туристически бази или според нашите разбирания обикновени бази за даване на коне под наем. Модната табела „Natural Horsemanship School” привлича нови клиенти, но само малък брой фанатици са готови напълно да приемат идеите на NH и с години да търсят контакт с един единствен кон (и при това по-добре въобще да не го възсядат). Повечето клиенти искат просто да пояздят. За такива хора – малко психологически премъдрости плюс разходка на сговорчиво конче из красиви околности – и клиентът получава пълно удоволствие от посвещаването в модерните тайнства на Natural Horsemanship.

Какви са целите на опитомяването и обучението на коня в процеса на занятията съгласно философията на Natural Horsemanship? Този въпрос аз съзнателно оставих в края на раздела за принципите на NH. Привържениците на NH принципно не са съгласни с тренировката на конете заради преследване на резултат, в това число и спортен. След прочитане на многочислени статии по тази тема в мен, обаче, се оформи впечатлението, че привържениците на NH работят с коня предимно заради намиране на общ език с него. Конят разбира човека, изпълнява всички негови команди без принуда, без твърди средства на въздействие и без специално снаряжение – това са главните резултати, за които разказват последователите на NH. Получава се, че постигането на контакт и взаимно разбиране в общуването с коня всъщност е целта на целия метод Natural Horsemanship. Каквото и да е практическото приложение на това взаимно разбиране, освен получаване на взаимно удоволствие от общуването, очевидно не се предвижда от теорията на NH.

Бащата – основател Пат Парели

Основател на официалното наименование Natural Horsemanship е американецът Пат Парели – талантлив човек, притежаващ добро „усещане за коня”. Именно той първи е събрал аналогични методи и подходи в някакво общо направление и е започнал усилено да го рекламира. На 17 години Пат Парели бил изцяло увлечен от родеото и скоро, завоювайки една от шампионските си титли, започнал да се замисля за своята по-нататъшна кариера. Пат избрал професията на треньор на млади коне. Наистина, както и много други треньори, не го е устройвал финансовият резултат от тази дейност, но от друга страна, по това време Пат вече бил намерил себе си в общуването с коня… Парели бил на кръстопът…

Вероятно той щял да си остане обикновен треньор, ако не били двама души – музикантът и майсторът по източни бойни изкуства Тони Ернст и треньорът-специалист по „нетрадиционни” методи на работа с коне на основата на физиологията и зоопсихологията – Трой Хенри. От Тони Ернст Парели се научил на самодисциплина, самоконтрол и на изкуството на владеене на своето тяло. Трой Хенри му помогал да разбере психологията на коня и неговите емоции не само като животно, но и като партньор на човека в работата. Трой имал непоносимост към хората, които за разлика от него били неспособни да разбират коня, но в Пат Парели той видял последователя, способен да приеме неговите повече от оригинали идеи, и започнал да „посвещава” Парели в своя свят на виждания за коня.

Едно от най-големите разочарования за Пат Парели като треньор бил моментът, когато подготвеният от него кон отивал при своя собственик. Парели искрено преживявал, наблюдавайки как собствениците, неразбирайки, неговия подход към коня, разрушавали всичките му постижения. За няколко месеца подготвеният от него кон се превръщал в своенравно животно, което не се подчинявало на своя ездач. Така възникнала идеята за създаване на собствена школа, в която да се извършва не само подготовка на коня по метода на Пат Парели, но и да започне да се обръща голямо внимание на работата със самите ездачи, на формирането в тях на кардинално нов поглед върху работата с коня.

В началото на 80-те години на миналия век при Парели се появили първите последователи, които помолили „да ги въведе в правия път” и да ги научи „да разбират коня”. 25 години след началото на работата Пат Парели създал собствена школа. За своите ученици той предложил програма за подготовка на 10 нива. Основен акцент в програмата се прави върху такива понятия, като разбирането на поведението и „постъпките” на коня. Всички други програми, появили се по-късно, така или иначе носели в себе си принципите, декларирани за първи път от Пат Парели.

Автор: Владислава Смирнова

Източник: http://www.horseclub.ucoz.ru