Конете никога не забравят своите приятели хора

Конете никога не забравят своите приятели хора

 

ВАЖНО:

• Конете остават лоялни към хора, с които са имали предишни положителни срещи.

• Конете помнят хора дори и след дълъг период на раздяла.

• Конете разбират гласови команди много по-добре от очакваното.

Приятелите хора идват и си отиват от живота ви, но конят може да бъде един от най-верните ви другари за дълго време, ако се отнасяте правилно с него, сочи ново проучване

Конете, освен това, разбират думи много по-добре, отколкото предполагаме, и притежават „отлична памет”, която им позволява не само да си спомнят своите приятели хора след дълъг период на раздяла, но също така, да запомнят комплексни стратегии за решаване на проблеми за повече от десет години.

Връзката с хората вероятно е продължение на поведението на коня в дивата природа, тъй като конете ценят своите роднини и приятели и, освен това, са отворени за нови не застрашаващи ги запознанства.

„Конете поддържат дългосрочни връзки с няколко члена на тяхната фамилна група, но те взаимодействат временно и с членове на други групи при формиране на стадата”, обяснява Карол Санки, ръководител на проучването.

 

„Социалните връзки на еквидите са дългосрочни и в някои случаи траят цял живот”, добавя ученият, чийто доклад е приет за публикация в сп. Поведение на животните.

Етологът Санки от университета в Рен и нейните колеги са проучили 20 англо-арабски коня и 3 коня от породата френски сел от конюшня във Франция. Учените са изследвали колко добре си спомнят конете треньорката и нейните инструкции, след като тя и конете са били разделени за повече от осем месеца.

 

Програмата за обучение на конете се е състояла от 41 стъпки, свързани с основни грижи и медицинска помощ. Например, конете е трябвало да останат неподвижни в отговор на гласовата команда “reste!“, което на френски означава „стой”. Конете, също така, е трябвало да вдигат крака, да понасят термометър, поставен в ректума и др. Когато някой кон правел това, както е бил обучен, получавал за награда хранителни пелети от треньорката.

 

С вкусна награда конете показвали много по-положително поведение към експериментатора, като душене и близане, пишат изследователите. Конете правят това като знак за принадлежност помежду си, така че те не са търсели  просто повече храна.

 

„Конете, обучавани без положително подсилване са показвали от четири до шест пъти по-негативно поведение, като хапане и ритане на експериментатора.”

 

След осем месеца, обаче, конете, обучавани с хранителна награда, са разпознали и са се приближили до същия експериментатор. Конете, освен това, изглежда, че приемали нови хора много по-бързо, като показвали, че са развили положителна памет за хората като цяло.

 

„От нашите резултати се вижда, че конете не са по-различни от хората (по отношение на техниките на положителното подсилване)”, казват изследователите. „Те се държат, учат и запаметяват много по-добре, когато асоциират ученето с позитивна ситуация”.

 

Докато хората често обучават кучета по този начин, а и с използване на гласови команди, Санки и нейният екип отбелязват, че „в по-голямата си част обучението на конете за езда се базира на тактилни усещания – напрежение от трензелата, движения на краката на ездача, промяна на тежестта в седлото.”

 

Тъй като „конете са способни да научават и запомнят човешки думи” и могат да чуват човешкия глас дори по-добре от кучетата, поради особения си слухов диапазон, учените смятат, че треньорите биха имали успех, ако включат повече гласови команди в програмите за обучение на коне.

 

Джил Стар е президент и основател на Lifesavers Wild Horse Rescue, неправителствена организация, която осигурява подслон, обучение и намиране на дом за спасени от кланиците диви мустанги и домашни коне.

 

Стар сподели пред Discovery News наблюденията си, че конете отговарят добре на гласови команди, като „тръс”, но смята, че „конете и хората се разбират по-добре, ако хората не бърборят, тъй като това позволява на човека да опознае по-добре езика на тялото, който е по-познат на конете”.

 

Тя, обаче, се съгласява, че конете са верни, интелигентни и имат много трайни спомени – както за положителен, така и за отрицателен опит.

 

Стар казва: „Конете могат да прощават, но никога не забравят

„Не бях виждала моето пони 8 години, а той все още ме помнеше. Имах това пони в продължение на 9 години, продадох го, когато беше на 12 годишна възраст и го открих 8 години по-късно в приют за коне.

Когато го видях в падока, го извиках по име, по начинът, по който го правех преди години. Той вдигна глава и се спусна в тръс към мен. Той винаги е бил много дружелюбно пони и аз реших, че реагира така на всеки, но мениджъра на приюта беше шокиран. Разказа ми, че понито е при тях от 9 месеца и никога не е правил нещо подобно преди това. Отведох го обратно у дома.

Яздеше го синът ми, но миналата година реших да го пояздя и аз и открих, че си спомня всички упражнения от обездката, на които го бях учила преди около 20 години. Сигурна съм, че никой не ги е упражнявал  с него, откакто го продадохме.”

„Преди години взех кон на лизинг за 2 години. След като го върнах обратно, обаче, той беше продаден и не го видях отново повече от 5 години.

Един ден видях кон, който ми приличаше на него, приближих, за да го видя и най-хубавото беше, че той все още ме помнеше.

Как го разбрах ли? Извиках го, той изцвили и препусна към мен през полето. Собственикът му каза, че никога не го е виждал да се държи така преди, тъй като е много сдържан кон.

Договорихме се със собственика и го заведох вкъщи, където му е мястото.”

Mandi

 

 

„Конете НИКОГА не забравят нищо. НИКОГА.

Posted in: за конете