История и развитие на седлото

Posted on January 9, 2011


Седлото е поддържаща структура за ездача или друг товар, прикрепени към гърба на животно посредством колан. Най разпространеният тип е конното ездово седло, но специализирани пециализирани седла били създадени за камили и други животни.Най ранните седла представляват обикновени подложки прикрепени с подпружен ремък отпреди 800 г. пр. Хр, по-солидното седло влиза в употреба около 200 г. пр. Хр и чифт стремена през 302 г след Хр .Седлата в днешния си вид датират от XVІІІ и XІX век Днес, съвременното седло се предлага в широко разнообразие от стилове, всеки от които е предназначен за конкретна дисциплина от конния спорт, и изисква точно съответствие едновременно с ездача и с коня. Правилната грижа за седлото може да удължи употребата му понякога с десетилетия.

История и развитие

Ранно китайско седло

Седло с кожена основа покрита с лак от провинция Юнан, Китай

Макар и спорни съществуват данни, според които хората са започнали да яздят коне, не дълго след опитомяването им, вероятно още през 4000 г. пр. Хр. Не е известно кога точно ездачите са започнали да използват някакъв вид подложка или защита, но одеало прикрепено чрез някаква форма на подпруга или колан веротно е било първото седло, последвано по-късно от по-сложни подплътени модели. Твърдата подпора е по-късно изобретение и въпреки, че ранния модел на стреме съществува преди въвеждането на солидната подпора, двойните стремена, които са прикрепени към нея били последният добавен елемент към седлото за постигане на основната му форма, която се използва и днес. С течени е на времето от поддържаща структура седлото се превъща в статус символ. За да се демонстрира статуса и богатаството на индивида към седлото били добавяни различни декорации, включително по-сложна кожна обработка, благородни метали, скъпоценни камъни и бродерии.

В началото на цивилизацията

Реконструирано римско военно седло(4-рогoв дизайн)

Реконструирано римско военно седло(4-рогов дизайн)

Северните ирански евроазиатски номади, известни в Европа като скити и в Азия като Сака са разработили ранна форма на седло, състоящо се от две успоредни кожени възглавници с прикрепен към тях опас, преден и заден лък с подвижна облицовка от твърда кожа, кожени каиши, подопашник и нагръдник, филцов потник, украсен с животински мотиви, открито сред находките Пазирик.

Между 7-ми и 8-ми век пр. Хр. иконографски данни за предшественик на съвременното седло са открити в изкуството древните арменци, асирийци и степните номади изобразени на асирийски каменни релефи на Асурнасирпал II. Тази ранна гръбна протекция за коня и ездача се състои от плат кожа или кожен покривка поставена на коня, чрез помощта на нагръдник и колан или вероятно подпружен ремък. Скитите също разработват ранно седло, което включва подложка и декоратовни елементи. Въпреки, че не са разполагали с твърда подпора, нито със стремена тези ранни седла и подложки осигурявали защита и комфорт на ездача и в известна степен повишавали сигурността. Сарматите също използвали седла около 300 г. пр.Хр. с допълнение нагръдник и колан, за придържане на седлото.

Развитието на твърдата седлова подпора е значим момент тя повдига ездача над гърба на коня и разпределя теглото му от двете страни на гръбначния стълб на животното, вместо концентрирано напрежение в седалищните кости на ездача, намалява насочената сила към всяка една страна на гърба на коня, като по този начин повишава значително удобството на коня и увеличава времето за използване. Изобретяването на твърдото седло също позволява разработването на истинските стремена, които познаваме днес. Без тази стабилна подпора теглото на ездача в стремената създава силни точки на напрежение и наранява (причнива болка) гърба на коня.

В Азия, ранните твърди седла са били изработени от филц, който покрива дървена структура. Приблизително моделът датира приблизително от 200 г пр.Хр. Едно от най-ранните твърди седла назапад е четири роговият модел, първоначално използван от римляните около І-ви век пр.Хр. Този модел също е бил без стремена.

Въвеждането на стремето бележи нов етап в развитието на седлото. Прототипът на стреме бил въвен в Индия през II-ри век пр.Хр и се състоял от обикновена кожена, каишка, в която ездачът поставя крака си, но предлагал много малка опора. Счита се, че номадските племена в Северен Китай са създателите на съвременното стреме, но първото надеждно доказателство за ездач с чифт стремена е открито в Китай гробницата на династия Джин от 302 след Хр. Стремето добива широко разпространение в Китай през 477 след Хр., а по-късно и в Европа. Това изобретение осигурява значителна опора за ездача и има съществено значение за военното дело по-късно.

През Средновековието

Седло,често използвано през 16-ти и 17 век

Седло,често използвано през 16-ти и 17 век

Седлата били подобрени през Средновековието, тъй като рицарите се нуждаели от по-здрави от седла, които предлагат по-голяма опора. В резулат седлото придобива по-видок заден лък и преден лък (които придържат ездача към седлото по време на битка) и е изградено върху дървена подпора, която поддържа по-голяма тежст от ездач с броня и оръжия.. Това седло, предшественик на съвременното уестърн седло първоначално е било подплътено с вълна или конски косми и покрито с кожа или текстил. По- късно е пригодено за работа с добитък и борба с бикове, в допълнение към непрекъснатото му усъвършенстване за военна употреба. Към някои седла били добавяни стабилни подпори в подкрепа на стремената, обикновено за нуждите на пратеници и при конни надбягвания.

Развитие на съвременното седло

Английско ловно седло

Английско ловно седло

Накрая седлото се разклонява към различни модели, които формират съвременното английско и уестърн седло.

Вариант на английското седло е разработен от Франсоа Робиншон де ла Гериниер, френски майстор по езда и автор на „Кавалерийска школа”, който има съществен принос към класическата обездка. Той поставя акцент върху правилното развитие на три точковата седалка, която и днес се изполва от много състезатели по обедка.

През 18-ти век лова на лисици добива е особено популярен в Англия. Моделът с по-висок преден и заден лък от предходните седла се превръща в пречка, несигурност и дискомфорт за ездачите при прескачане. Поради този факт моделът на седло на Гериниер, който включва нисък преден и заден лък и позволява повече свобода при движение едновременно за коня и за ездача, добива широка популярност из цяла северна Европа. В началото на 20-ти век капитан Фредерико Каприли извършва революционна промяна в седлото за прескачане като поставя крилото в ъгъла и по този начин позволява на ездача да достигне предната част на седалката, което е необходимо за прескачане на високи огради и бързо преминаване през неравен терен.

Съвременното уестърн седло е разработено от иберийски седла донесени от испанските конквистадори, при пристигането им в Америка. Тези седла били адаптирани към потребностите на вакеросите и каубоите в Мексико, Тексас и Калифорния, включително добавянето на лък, който позволява на ласото да бъде вързано или отпуснато за улавянето на едър рогат добитък и други животни.

Седлото МакКелан е създадено през 1850г. от Джордж МакКлелан за нуждите на американската кавалерия и останалата част от армията на САЩ и било подложено н апостоянни подобрения до 1940 г. Днес седлото МакКелан продължава да се използва при церемонии на американската армия. Основният модел е използван във военните поделения на други страни, включително Родезия, Мексико и в известна степен от британците в Англо-бурската война.